Bulgarian translation of The Role of the Property and Freedom Society in a Crazy World (May 21, 2009, Property and Freedom Society 2009 Annual Meeting, Introductory Speech, Bodrum, Turkey)
Online here.
Ролята на Обществото на собствеността и свободата в един луд свят
от Ханс-Херман Хоппе*
* Ханс-Херман Хоппе (www.HansHoppe.com) е президент на Обществото на собствеността и свободата. Настоящото есе е прочетено като встъпителна реч на на 21 май, 2009 г., на годишната среща на ОСС в Будрум, Турция.
ЖИВЕЕМ В ЕРАТА на американската империя. Тази империя може да се руши, но рухването й няма да е в обозримото бъдеще, не само поради военната й мощ, но, което е по-важно, поради идеологическата й власт. Защото американската империя е постигнала нещо наистина забележително: основополагащите й вярвания са вкоренени в съзнанието на повечето хора като интелектуални табута. Разбира се, всички правителства разчитат на насилието и американското правителство не е изключение в това отношение. То също не изпитва никакви колебания когато се налага да смачка някого, опълчил се срещу законодателните му капризи. Въпреки това обаче, на американското правителство в действителност не се налага да прилага кой знае колко насилие, за да принуди гражданите да спазват заповедите му, защото преобладаващото мнозинство на населението и в частност интелектуалците, оформящи общественото мнение, са възприели системата на ценности и вярвания, на които се основава американската империя, като свои собствени.
Съгласно официално приетата и одобрена американска система на вярвания, всички ние сме интелигентни и разумни хора, изправени пред една и съща реалност, и съобразяващи се с фактите и истината. Разбира се, дори в центъра на американската империя, в САЩ, хората не живеят в най-добрия от всички възможни светове. Има още множество дефекти за оправяне. Въпреки това, в американската система на демократично управление, човечеството определено е открило съвършената институционална структура, която позволява непрекъснат напредък по пътя към един още по-съвършен свят; само да бъде приета в световен мащаб американската система на демокрация и пътят към съвършенството ще се открие пред всекиго и навсякъде.
Демокрацията е единствената действителна легитимна форма на управление. Всяка друга форма на управление е непълноценна. Съществуват монархии, диктаторски режими и теокрации, съществуват и феодални ленд-лордове и военни диктатори; и след като и най-лошото правителство е за предпочитане пред перспективата изобщо да няма никакво правителство, понякога демократичните правителства нямат друг избор, освен да си сътрудничат с други, не-демократически правителства. В крайна сметка обаче всички правителства трябва да бъдат променени съгласно изискванията на Американския идеал, защото единствено само демокрацията осигурява мирни промени и непрекъснат напредък.
Демократическите правителства, като това на САЩ и европейските му съюзници, по самата си същност са миролюбиви и не водят войни помежду си. Ако изобщо им се налага да водят войни, техните войни са акт на отбрана срещу агресията на не-демократическите режими, т.е., справедливи войни. По този начин, всички държави и територии, понастоящем окупирани от американски войски или от нейните европейски съюзници, носят вината за агресията, и окупацията им от чужди войски представлява акт на самоотбрана и на освобождение от страна на демократичния Запад.. Агресивността на ислямския свят в частност се доказва от самия факт, че големи части от него са под американо-западна окупация и още области продължават да провокират такава освободителна окупация.
Демократическите правителства са на хората, от хората и за хората. При демокрациите никой не властва над никого, а хората управляват себе си и следователно са свободни. Данъците представляват вноски и плащания за услугите, оказвани от правителството; съответно укриващите данъци представляват крадци, които вземат без да плащат. Даването убежище на укриващи се от закона крадци следователно представлява акт на агресия, насочен срещу хората, от които крадците се опитват да избягат.
Частната собственост, пазарите и извличането на печалба са добри и полезни институции, но демократичните правителства трябва да имат грижата, посредством правилно законодателство, частната собственост и печалби да бъдат придобивани и използвани по един социално-отговорен начин и пазарите да функционират ефективно. Нещо повече, пазарите и мотивираният от печалба бизнес не могат да произвеждат обществени блага и по този начин да задоволяват социални нужди, и те не могат да се грижат за онези, които са в действителна нужда. Само правителството може да отговаря на социалните нужди и да се грижи за нуждаещите се от такива. Само правителството може, посредством финансирането на обществени блага и подкрепата, оказвана на нуждаещите се, да подобри общественото благосъстояние и да намали, ако не и елиминира, бедността и броя на бедняците.
В частност, правителствената социална политика трябва да контролира порока на алчност и печалбарство, произтичащ от частната собственост. Алчността и стремежът към печалба също така са и основната причина за настоящия икономически кризис. Безразсъдните финансисти са създали един ирационален излишък в обществото, който накрая потънал в пясъците на реалността. Пазарната икономика се е провалила с гръм и трясък, като само правителството е останало непоклатимо и ще спаси ситуацията; и само правителството, чрез правилно регулиране и надзор на банковата индустрия и финансови пазари, може да предотврати повторното възникване на такава ситуация. Банките и бизнесът са банкрутирали. Но правителствата и централните им банки са останали непоклатими и са защитили спестяванията на хората и работните им места.
Съветвани от най-добрите и най-доблре платените икономисти в света, правителствата са открили причината за кризата и са решили, че за да се измъкнат от настоящия икономически хаос, хората трябва да консумират повече и да инвестират повече. Всяко пени, натъпкано под дюшека, представлява пени, изтеглено от текущото потребление и инвестиране, като по този начин смалява бъдещите потребление и инвестиции. При рецесия, при всякакви обстоятелства и най-вече, харченето трябва да нараства; и ако хората не харчат достатъчно от парите си, тогава правителството е длъжно да го прави заради тях със собствените си пари. За късмет, правителствата притежават необходимите инструменти да го правят, защото централните им банки могат да произвеждат цялата необходима ликвидност. Ако милиарди долари или евро не могат да свършат работа, тогава билионите идват на помощ; а ако и билионите се провалят, тогава със сигурност билиардите ще се справят. Само масивното харчене от страна на правителството може да предотврати неизбежния иначе икономически срив. Безработицата в частност представлява резултат от недостатъчно потребление: на хората, които не притежават достатъчно пари, с които да си купуват потребителски стоки; И то трябва да се справи със ситуацията, като им дава по-високи работни заплати или по-големи пособия по безработица.
Веднъж след като настоящия икономически хаос бъде разрешен, правителствата могат и са длъжни отново да се обърнат с лице към най-належащите проблеми сред всички останали, пред които е изправено човечеството: елиминирането на всичката несправедлива дискриминация като окончателния пропуск, който трябва да бъде решен при демократическия егалитаризъм, и контрола върху глобалната околна среда и в частност световния климат.
По същество, всички човешки същества са равни. Разликите са само повърхностни, в цвета на кожата и са незначителни: някои хора са бели, някои кафяви, а други – черни; някои са високи, а други – ниски; някои са мъже, а други – жени; някои говорят английски, а други – полски или китайски; някои боледуват от рак или СПИН, а други – не. Това са второстепенни човешки харастеристики. Някои хора по волята на случая ги притежават, докато други – не. Въпреки това, от такива второстепенни разлики следват само тривиални последици, такива като тази, че високите могат да достигат по-високо, че само жените могат да раждат деца, или че някои хора умират по-рано от другите. Но второстепенни разлики като тези не оказват някакъв систематичен ефект върху умствените характеристики, такива като мотивационната енергия, времевите преференции или интелектуален кураж, и като такива те не могат да представляват част от обяснението за даден икономически и социален прогрес: в частност дохода и професионалния статус и положение. Умствените характеристики нямат физическа, биологическа или етническа база и могат да се формират до безкрайност. Всеки, с изключение на неколцина патологически случая, е като всеки друг в това отношение, и всяка нация в човешката история е с равен принос към цивилизацията. Привидно очевидните разлики се дължат единствено само на различни външни обстоятелства и възможности за обучение. Ако всеки човек бъде поставен в правилната ситуация и получи правилното образование, тогава той е способен да постигне същите постижения като всички останали. Всички различия по отношение на доходи и постижения между бели, азиатци и чернокожи, жени и мъже, латиноси, англичани и тайландци, и индуси, протестанти и мюсюлмани, ще изчезнат. Белите ще могат да се състезават наравно с чернокожите за най-високите призове в NBA, на 100 метра спринт и в бягането на дълги разстояния, а чернокожите ще са способни да се конкурират с белите и азиатците в математиката, шахмата и технологиите. Ако вместо това обаче се окаже, че представителството и разпределението на различните второстепенни групи по различните социални позиции на доходи, богатство или професионален статус не са равни, тогава това представлява несправедлива дискриминация; и такава дискриминация трябва да бъде коригирана посредством съответни програми за афирмативно действие, чрез които дискриминиращите трябва да компенсират несправедливо дискриминираните.
Има само едно възможно изключение от този общ принцип на човешко равенство и злото на дискриминацията. Защото, без всякакво съмнение, има едно престъпление в историята, извършено от една специфична група хора срещу една друга специфична група, което е несравнимо с никое друго престъпление. Не може да се изключи, че това уникална криминална наклонност от страна на един народ има генетически корени; и тъй като тази възможност не може да се изключи, напълно справедливо е колективните виновни да продължават да компенсират колективните жертви.
Ръка за ръка с усилията да бъде заличено злото на дискрминацията, демократичните правителства трябва да решат фундаменталната задача за преодоляването на прекалената човешка привързаност — индивидуализмът, привързаността към местните обичаи и традиции, провинциализмът, регионализмът и национализмът — все още дълбоко вкоренени в умовете на повечето хора и вместо тях да издигат идеала на универсализма и Универсалния човек и интересите на човечеството като такива. Необходимостта от тази политика се демонстрира най-драматично от опасностите на глобалните промени в климата. В резултат на безброй егоистични действия: нерегулираното производство и потребление на различни невъзстановими източници на енергия, цялата планета е заплашена от невъобразими катастрофи: от приливни вълни, рязко и внезапно надигане на морските нива и възникването на моментни екологически дисбаланси и нестабилности. Само посредством съгласувани на световно ниво действия на правителствата, и най-накрая установяването на някакво над-национално световно правителство, и посредством подробни, научно обосновани и налагани по целия свят регулации на поведението на цялото производство и потребление могат да се избегнат тези съдбоносни опасности. Gemeinwohl (общественото благо) geht vor (предшества) Eigenwohl (частното благополучие)—това най-вече представлява същността на проблема, свързан с промяната на климата, и е задължение на правителствата най-накрая да наложат повсеместно този принцип.
ОСС – и най-вече аз, лично – считаме всичко казано дотук за безумие: като абсолютна глупост, и при това особено опасна. И въпреки това ние денонощно биваме бомбардирани по всички мейнстриймови медии с тази абсолютна глупост, която бива прокламирана от всеки самозван експерт и знаменитост. Малцина са тези, способни да прогледнат през целия този фарс, и още по-малко са хората с кураж да се изправят срещу него. Целта на ОСС и неговите срещи е да събира такива хора, да атакува фронтално цялата лудост и управляващата класа, която извършва престъпление, като ни я налага – и да се веселим като го правим, поне докато все още ни е позволено да се веселим.
)
